Разхождайки се в Малко Търново веднъж минах покрай едно магазинче за вестници. Купих вестника, който най-много харесвах и продължих по пътя. Разгърнах първите страници – както обикновено, политически проблеми. Отгърнах на страницата, където се намираше графата „обяви” и поразгледах. Нямаше на пръв поглед нищо особено – обяви за готварски печки, въглища, насечени дърва, доставка на храна по домовете, буркани със сладко и още някакви такива домакински потребности. Въпреки това аз я доразгледах до долу и видях една много необичайна обява – „ Предлагам карта до изворът на щастието”. За миг се замислих какво ли е това, но после установих кой е извора на радостта – Саркофага на Бастет, намиращ се в недрата на Странджа планина. Както на повечето ни е известно – тя е богинята на радостта и плодородието. Така и така нямаше какво да правя днес, реших да се обадя по дадения на обявата телефон и да взема тази карта. Обадих се, разбрах къде да намеря човека и потеглих.
Стигнах до къщата му – стара къща със счупени прозорци, каъвто беше и той - възрастен. Градината на тази къща си личеше, не беше поддържана от 1902 година. Стените не са били измазвани от тогава също, вратата не е била отваряна най-късно от 1910 година, а самата къща не е била обитавана от никого в последните два века, поне според това, което ми каза човека. Явно това не беше неговата къща. Едно обаче не беше обичайно –имаше дърво, порастнало точно пред вратата в двора. Дървото беше на близо двадесет години.
Кой ли го беше засадил...?
Но така или иначе, аз бях дошла за друго – за картата. Попитах стареца колко струва картата, но той не пожела никакви пари. Аз му благодарих и тръгнах по пътя, който картата показваше. След малко той ме догони и започна да ми разправя:
- - Ако отиваш при саркофага на Бастет, за да намериш щастието, ще ти трябва сила, увереност и търпение. Ще намериш щастието, само ако успееш да намериш саркофага, който е заровен в езерото, което се намира в непосредствена близост до кладенеца, отбелязан на картата. След това ще трябва да намериш и амулета, който е скрит в дънера на най-младото дърво. След това намери на най-високият клон на някое от дърветата дупка, където на пъхнеш амулета и след това ще разбереш сама какво да правиш.
Дядото веднага си тръгна след това и дори не ме чу докато го виках. Замислих се над думите му – как така амулета е скрит в дънера на най-младото дърво, та той не е виждан от 5000-6000 години. Въпреки това, продължих.
Картата ме отведе на правилното място. Бях в една гора, в която дърветата бяха на около седем хиляди години и най младото дърво вероятно беше това дърво, което е засадено няколко часа по-късно от най-старото. Как щях да го разпозная? Любопитството у мен нарстваше...
Кой беше най-високият клон нямаше как да резбера, защото всички те минаваха над облаците и нямаше как да ги сравня.
Сега помислих, защо нито аз, нито опиталите се преди мен не са открили саркофага .
Причината е, че ако някой го открие, вече няма да има мистерии и загадки, които да запълват свободното време на скучаещите. Графите „обяви” във вестниците ще бъдат празни, както и джобовете на работещите в печатарската индустрия.
