Един ден станах с мисълта, че днес трябва да отида до града.
В селото, в което живеех, минаваше само един автобус – представител на градския тпарнпорт и едно маршрутно такси, което винаги спираше на площада и стоеше там около десет минути, защото през това време шофьорът му си купуваше кафе. Почти всеки път, когато аз се качвах в маршрутката, водачът бе един и същ – възрастен мъж, облечен в рибарски елек, пиещ постоянно кафе и решаващ кръстословици, докато чака светофарите.
В маршрутката се качваха всякакви хора...
Днес отново се случи по-горе описаното, но и още две неща, които ще опиша сега.
Отивайки към площада, кучето на съседите дойде с мен. Не спря да ме следва, по едно време се заигра с някакво друго куче, но като видя, че се отдалечавам, веднага се затича, за да ме настигне. Аз влязох в маршрутното такси и чаках шофьора, за да си платя билета. Кучето легна до отворената врата на маршрутката, гледаше ме непрестанно и леко скимтеше. По едно време влезе във возилото и дойде при мен да ми се умилква. Аз се засрамих от това, защото вътре имаше и други хора, затова веднага я хванах, за да я изнеса. То аз знаех от преди, че това куче е много интелигентно, но тази дарба понякога му помагаше да прави доста неприятни номера.
А колко беше спортна... Ядеше си нормално, но тва бе най-якото куче, каето някога съм познавала. Въпреки всичко, тя продължаваше да иска да влезе, но аз не позволих.
Не след дълго, водачът вече се връщаше и идваше да затвори вратата. Кучето застана в седнало положение, вдигна си едната лапа и си тръгна.
Какво ли значеше това? Махна ми за довиждане ли, какво? Дълго време размишлявах върху това, но така и не разбрах.
Преди да вляза в маршрутката реших да видя отблизо номерът и, за да се уверя, че наистина е тази, която ми трябва. Не, че идваха други в селото, но за сигурност...
Когато се приближих, видях, че номерът и бе много блед, защото върху него бе написано с криви букви, вероятно накой от поредните плодове на вандализма:
„Направи си курабийки!!!”
Какво ли значеше това? След малко забелязах как от лявата страна на площада се задава някаква старица, която носеше малко чувалче с брашно, пакетче какао, пакет захар, шишенце прясно мляко, мая, тавичка и голяма лъжица. И всичко това в една голяма прозрачна пазарска чанта.
Бабата бе доста необичайно облечена - с голяма бяла вълнена рокля, червен шал овъртян около шията и, кожени обувки и една шапка, доста старомодна. Видът на тази жена напомняше на отминалата и младост. . Та влезе тя в маршрутката, сама взе билета си от таблото на шофьора и остави там парите си. Тя седна зад мен. На две спирки след това се качи друга възрастна жена със зелена рокла на цветя, черни обувки и черна шапка с мрежа за коса. Тя плати билета си и седна до старицата зад мен.
Вероятно новодошлата бе забелязала колко възрастна всъщност е жената до нея и затова и предложи да си разменят местата, защото на мястото, където бе странно облечената баба, слънцето падаше върху лицето и и жегата я изпотяваше. Така всъщност стана диалога:
- Извинете, госпожо, бихте ли желали да си сменим местата, при вас много пече, а сте възрастна, ще ви стане лошо? - попита жената с черната шапка.
- Не, благодаря! Нищо ми няма, добре съм си, Бог е с мен! – отвърна старицата.
- Но там ще се изпечете като курабийка! – продължи възрастната жена със зелената рокля.
След тези думи бабата погледна обръщащата се към нея жена и я изгледа подозрително. Не след дълго я помоли да се премести на друго място и да я остави намира. Какво ли е накарало бабата да направи това?
Не мина много време, когато старицата бе изпуснала някакво листче, което се озова скоро в краката ми. Аз го вдигнах и видях, че това е рецепта за курабийки. Подадох и я и тя благодари.
След малко стана и каза на шофьора къде да спре, за да слезе. Странно, но шофьорът изпревари думите и и и предложи една сладка, от тези, които бе купил за обяда си. Жената прие поканата, взе сладката и след това веднага помоли шофьора да спре, макар и това да не бе желаното място.
Много се учудих, когато видях как като слезе от возилото и се затича на някъде. Шапката и рецептата паднаха по време на бързото движение. Не след дълго пътуващите установиха, че тя е забравила чантата с продуктите. Шофьорът се върна на спирката, където бе слязла бабата, но от нея - ни вест, ни кост.
Остави чантата до него и щеше да я занесе в депото. Какво щяха да правят там със чантата на една старица, не знам.
Помислих върху случилото се и установих, че бабата носеше съставки за курабийки. На маршрутката отгоре пишеше: „ Направи си курабийки!”. Жената със зелената рокля каза, че бабата ще се изпече на това слънце като курабия, а шофьорът единствено на нея предложи сладка.
Каква ли беше тази бабичка? Още не знам... Надявам се скоро да разбера!